Куфар

Хотел Quirinale: Верди, Росини и „Мартини“

През 1893 в римския оперен театър представят за пръв път операта „Фалстаф“ на Джузепе Верди. По-късно, когато се прибира в стаята си в съседния хотел „Куиринале“ през специалния коридор, който го свързва с Операта, огромна тълпа от почитатели се събира под прозореца на композитора и го аплодира бурно и дълго. Днес на това място на Via Nazionale има табела, напомняща за събитието.
Маестро Верди обаче е само един от символите на оперната музика, който отсяда в римския хотел “Куиринале“.
Джакомо Пучини, Пиетро Маскани, а по-късно и Мария Калас го избират често при пътуванията си в Рим. В намиращия се на 15-ина минути пеша от Колизеума и „Фори Империали“ хотел идват и повечето от оперните звезди, когато пеят в римската опера. Българската прима Райна Кабаиванска също е честа гостенка на хотела.
Още с прекрачването на прага на хотел „Куиринале“ ви обзема чувството, че сте в дворец, превърнат в галерия. Атмосфера, в която се преплитат история, култура, изисканост и стил, витае наоколо – ако не е рецепцията във фоайето, едва ли някой би си помислил, че се намира в хотел.
Всъщност още през 1850 монсиньор Саверио де Мероде, по произход белгиец и папски „министър“, решава да развие цялата зона между Централната гара на Рим и площад Венеция. Така изниква голямата и просторна улица „Национале“, която днес е търговски и бизнесцентър.

Сред първите, които разбират значимостта на проекта, е италианският архитект Костанци. Той купува обширна зона, където през 1865 завършват проектирания от него хотел „Куиринале“, а няколко години по-късно и Оперният театър. Двете сгради биват свързани с коридор, който преминава през великолепна градина – днес място за вечери и приеми през лятото.
През епохата на Кралство Италия хотелът се превръща в кръстопът за най-важните личности по онова време – сред тях са многобройни крале, херцогът на Кеймбридж, руската княгиня Катерина, ерцхерцогът на Ваймар, принцовете Колона, Торлония, Одескалки, маркизите Медичи...
През фашисткия период пък ресторантът в хотел „Куиринале“ става любимо място на висшата йерархия на режима, която се влюбва в отличната му кухня и превъзходно обслужване.
По време на Втората световна война хотелът e взет под контрола на съюзническите сили, които го превръщат в седалище на новозеландските и австралийските части.
Едва през 1976 хотелът преминава в ръцете на настоящите си собственици, които го реставрират основно. Салоните и градината отново блесват, а стаите биват обновени напълно, но запазват историческия си вид.
Всъщност изкуството и историята лъхат отвсякъде в хотела.

Още щом влезете в мраморното фоайе, пред вас изниква свързан с него огромен салон в имперски стил. Всичко в него – от персийските килими и плюшените завеси в бордо до мебелите и картините с класическо изкуство по стените говорят за концентрация на история.

В салоните на хотела всяка година се организират и балове, в които оживяват времената на валса. Десетки двойки, облечени в костюми, специално наети за бала, се понасят по паркета под звуците на валсовете на Щраус, изпълнени от камерен оркестър. Пристрастени към музиката на XIX век италианци участват всяка година в бала.

На разположение на дебютантите във валса е и специален преподавател по танци.
Балният салон обаче е свързан с Green Bar. Той е модерен и елегантен и веднага щом влезете в него, се връщате в съвремието. Достатъчно е да си поръчате един коктейл „Мартини“ и да го отпиете, отпускайки се в удобните кресла на бара.

Супертехнологична е и залата за бизнесфоруми, с която разполага хотелът на партера си.
Перлата на хотела е обаче ресторантът Rossini, който е свързан с вътрешна градина, истински оазис.
„Не познавам по-добро занимание от доброто ядене. Апетитът е за стомаха онова, което е любовта за сърцето. Стомахът е диригентът, който дирижира големия ни оркестър от страсти“.

Така е твърдял композиторът Джоакино Росини, известен като почитател на изисканата кухня. С тези негови думи, отпечатани върху менюто, ресторантът на хотел „Куиринале“ приканва гостите си да опитат кухнята му.
Имена на композитори обаче носят и останалите зали, намиращи се на партера. Зала „Верди“, едновремешен салон за камерни концерти, днес е превърната в зала за банкети с елегантни кръгли маси.
В унисон с цялостния „имперски“ и исторически стил на хотела е и изисканият му директор Доменико Милони, който го „дирижира“ от 12 години насам.

Милони има зад гърба си само „исторически“ хотели – като се започне от венецианските Excelsior и Hotel des Bains, където навремето Висконти снима филма „Смърт във Венеция“ и се стигне до римския Excelsior, познат ни от филма на Фелини „La Dolce Vita”.
Историческият стил на хотел „Куиринале“ е перфектно съхранен и в стаите му. Мебелировка, датираща от епохата на Верди, се комбинира изненадващо приятно с модерните и огромни бани и с безжичния интернет, с който са снабдени просторните стаи и апартаменти.
Апартаментът „Верди“, в който пък навремето е спал великият композитор, наподобява будоар с театрални завеси в цвят бордо. Изглежда странно, но и в същото време чаровно да се спи в стаята, където е спал музикалният гений. Същите тръпки със сигурност обземат и туристите, наемащи апартамента, в който е отсядала Мария Калас.