Специално

Газебо: Искам да работя с български музиканти

Многобройни български фенове на диско музиката от 80-те години си спомнят как по онова време дансингите на дискотеките се задръстваха от танцуващи в момента, в който прозвучаваха първите ноти на хита “Харесвам Шопен” (I like Chopin).

Някои от по-запалените по денс музиката помнят и името на певеца - Газебо. Със сигурност обаче са малко хората, които знаят, че зад този артистичен псевдоним се крие всъщност Пол Мацолини (той самият произнася името си като Газибо) и че той е италианец.
Пол принадлежи към т.нар. италианска вълна в денс музиката от 80-те и заедно с изпълнители като Спаня, Сабрина и др. направи страхотни хитове на английски език, оглавявали европейските чартове месеци наред през епохата на диското. За много от тях ние, българите, дори не подозираме, че всъщност са с италиански произход, защото навремето не се даваше много информация за едната западна песен, редуваща няколкото съветски и български.
Пол е среден на ръст красив 49-годишен мъж с магнетични очи и чаровен поглед. Няма нито излъчване, нито държание на звезда, въпреки че и днес, когато изнася концерти, посветени на 80-те години, продължава да взривява дискотеките в Италия.
Живее със семейството си в голяма къща в северен Рим (зона, в която живеят много звезди от шоубизнеса) и в подземието й се намира и звукозаписното му студио Softworks. След като се преодолее охраната на двете малки кучета пазачи, човек се озовава в огромен салон от американски тип. През миналото лято певецът не е ходил във ваканция, а вместо това е правил саморъчно ремонт - “Вратите на хола все още не съм ги завършил”, уточнява той.
През последните години Пол е бил на турнета на практика в повечето източноевропейски страни, с изключение на България.

Той обаче боготвори открай време българската музика, която за него са прочутите “Български гласове”.
“Искам да работя с български музиканти Обожавам българската музика, напомня ми с ритмите и звученето си на тази от Сардиния. Би било страхотно да запиша нещо с българи”, споделя музикантът за “24 часа”.
Говорещият перфектно пет езика Пол Мацолини е един от най-международните италиански певци (живял е в Ливан, Италия, Дания, Англия). Синът на италиански дипломат и на хърватска певица с американско гражданство Пол Мацолини е роден в Бейрут, където баща му по онова време работи.

Пол говори и хърватски - като майка си, и дори е работил на 14-годишна възраст в трудовите лагери от времето на Тито. Пол обаче израства в Италия.
Славата и успехът връхлитат като изневиделица 23-годишния по онова време Пол Мацолини през 1983 г. с I like Chopin, въпреки че година преди това той е записал и друг абсолютен хит от европейските класации - Masterpiece, създаден заедно с диджея Паоло Мичони и с приятеля си Пиерлуиджи Джомбини.
“По онова време учех във Филологически факултет и бях запален по англосаксонската и френската романтична литература. След многото четене на книги на Бодлер, Едгар Алън По и след откриването на Шопен ми дойде желание да разкажа парадоксалната любовна история между един композитор и една много обсебваща френска писателка с име на мъж - Жорж Санд. Тя е била властна, а той - мъничък и крехък.

Шопен е бил болнав, но въпреки това геният във връзката е бил именно той, независимо че е бил изцяло доминиран от тази жена. Това е една много сложна любовна история, пълна с обрати. Разказвайки я чрез музиката, за мен означаваше да накарам хората да разберат, че любовта е по-силна от всичко”, спомня си Пол Мацолини.
След като I like Chopin вижда бял свят (тя е част от албума Gazebo, издаден от Baby Records), животът на практика се преобръща на 180 градуса за Пол Мацолини. Успехът е толкова невероятен, че през следващите две години той не се спира на едно място дори за ден. Пътува от страна в страна, за да записва телевизионни програми, изнася концерти, общува само с музиканти и групи от рода на Spandau Ballet и Duran Duran.
Над 10 милиона копия на сингъла
I like Chopin биват продадени по света. Песента оглавява седмици наред музикалните класации в Германия, Франция, Италия, Швейцария, Австрия, Дания, Финландия, Испания, Белгия, Канада, Япония, Португалия, Хонконг, Корея, Сингапур, Турция, сред първите десет е и в Съединените щати. В Швейцария пък песента постига рекорд, задържайки се на първо място цели 18 седмици.
През 1984 г. Пол записва и друг албум - Telephone Mama, който също пожънва луд успех и продава милиони копия.
“На следващата година обачеотидох войник”, спомня си Пол, изтегнат в белия диван в салона си. Излизането от казармата като че ли секва твoрческия гений на музиканта, който по-късно решава да създаде собствена звукозаписна компания Lunatic.
В нея записва със собствена апаратура албума си Rainbow Tales. През 1989 г. пък излиза и албумът Sweet Life, в който е автор, композитор и аранжор. Истински световен хит става песента Dolce Vita - макар и нетолкова популярна като заглавие за българите, тя е изключително позната като мелодия.
Пол обаче става и откривател на чужди таланти.
“Спомням си как през 1991 г. дойде при мен албанецът Ардит Гeйбреа и ми каза, че иска да запише албум в студиото ми. Попитах го с какъв бюджет разполага. “С никакъв”, каза ми той. Реших обаче да рискувам и да запиша на мои разноски.”
Така се ражда песента “Йон”, която заема тогава първо място на Тиранския песенен фестивал. Песента се превръща в истински хит и в нещо като химн за албанските емигранти. Самият Ардит пък по-късно става музикант и продуцент номер едно в родината си. Няколко години по-късно Ардит, този път като известен и богат музикант, пак се връща при Пол Мацолини, за да запише албума си “Проект Йон”. “Този път обаче си плати”, допълва с усмивка Мацолини.
През 1997 г. той създава настоящата си звукозаписна компания Softworks. Най-новият албум на музиканта се нарича The Syndrone и в него работи заедно с музиканти като Джери Марота и Джон Глибин, басиста на “Симпли Майндс” и на Фил Колинс.
Пол продължава да изнася концерти из различни градове в Италия и чужбина. Неотдавна пя и пред море от фенове в най-известната римска дискотека “Пайпър”. Разбира се, където и да отиде, всички искат най-вече I like Chopin.
За разлика от многобройни представители на шоубизнеса Пол е с една и съща жена от 24 години насам Той е баща на 22-годишния Габриел, който учи политология, и на 15-годишната Ева - “и двамата са отлични музиканти”, както пояснява Пол.
“Кой знае, ако през 1983 г. не бях записал I like Chopin, може би сега и аз щях да бъда дипломат в някое посолство по света като баща ми. Брат ми е дипломат, синът ми също натам върви...”