Специално

Ловът на риба тон в Сицилия наподобява кървав спектакъл

Джоакино Каталдо е от онзи тип хора, у които е трудно да бъде открито нещо, с което сме свикнали в ежедневието си. Той е огромен, нестандартен и чудноват. Странен и очарователен е и намиращият се до Сицилия остров Фавиняна, който е най-големият от островите Егади. Въпреки че е известен с хиляди неща, Фавиняна е популярен най-вече като островът, където всяка година през май и юни се извършва ловът на риба тон.
В продължение на 11 години Джоакино е rais . С това арабско наименование се назовава човека, който всяка година координира и контролира всички фази в подготовката на лова на рибата тон. Той обаче е и човекът, който през май води флотилията към „лобното място“ на рибата тон в морето. Там е опасана предварително сложна система от мрежи, която примамва гигантските риби. Една по една те влизат в своеобразните мрежести пасажи и преминават през различните клетки, за да достигнат до т.нар. стая на смъртта, където биват убивани. Преди това обаче биват прекръствани от рибарите, така както се прави с умиращи хора.
Поглеждайки Джоакино Каталдо, ви идва наум, че с исполинския си ръст (193 см, 130 кг) е достатъчно да забие юмрук в една от рибите тон, за да я убие.
При лова на риба тон обаче е необходима не само физическа сила, а най-вече интелигентност, ловкост, съобразителност и страхотно чувство за организация и бързи реакции.
„От очите ми не може да убегне абсолютно нищо – нито жена, нито риба тон“, разказва 68-годишният Джоакино.
Rais-ът е едновременно занаят и титла, която се предава по наследство от баща на син. За да се стане „монарх“ в империята на ловците на риба тон, е необходимо да бъдете гласуван. „По-лесно е да бъдеш избран за папа, отколкото за rais”, казва Джоакино, който е трето поколение раис. От тази година обаче той не е повече раис, заради вътрешните битки сред ловците на риба тон, довели до избирането на нов предводител. Има също така и вицераис, който се „назначава“ от раиса.
La mattanza, или ловът на рибата тон, е основното препитание на 3500-те жители на Фавиняна. За да наловят достатъчно количество през май обаче, рибарите трябва да си подготвят лова през годината. Гъстата мрежа, дебелите въжета, специалните лодки, котвите – всяко нещо се подготвя едно по едно в продължение на месеци. В морето бива изграждан своеобразен палат от рибарски мрежи, заемащ повърхност от 30 000 кв.м. Той е разположен на 30-40 метра дълбочина в морето.
В дните през май, по изгрев слънце и след серия от ритуали и молитви, качени в дълги катраненочерни лодки, ловците на риба тон заемат позиции от четирите страни на водното пространство, очертано от горната част на мрежите.
През това време раисът контролира всеки детайл и се разпорежда какво още трябва да се направи. Водата започва постепенно да се вълнува и дори да ври от настъпващите отдолу риби, които се оплитат все повече, притиснати едни до други. Ловците ги пробождат с куките си, а морето става ярко червено. Кървавият спектакъл навява атмосфера на зрелище от древността.
Ако ловът е успешен, той гарантира добри печалби за жителите на Фавиняна за една година занапред.
Ако пък раисът не успее да организира нещата добре, се хваща малко риба, с което се обрича на глад целият остров.
„Рибата тон е една от най-глупавите, които съществуват в природата. Доказателство за това са големите й очи. Колкото по-големи очи има едно животно, толкова то е по-глупаво“, казва Джоакино.
Рибата тон идва до Фавиняна от Атлантическия океан. Преминавайки през Гибралтарския проток, тя достига до тюркоазено синьото море на италианския остров. През последните години има все по-малко и по-малко риба тон. „Заради акустичното замърсяване и повишените температури“, както пояснява Джоакино. През последните няколко години температурата на водата до Фавиняна в края на юли е била 28 градуса, докато през 2000-та година тя е била 20 градуса.
Ловът на риба тон бива два вида – „на отиване“ и „на връщане“. Този във Фавиняна е от първия вид и се извършва през май-юни, когато рибата е в размножителен период. Вторият тип лов пък е през юли-август, когато този период е завършил.
За лова с мрежи на риба тон говори още Омир в „Одисей“. Навремето практически във всички италиански крайбрежни зони – от Триест до Лигурия- е била ловена риба тон. Днес обаче la mattanza се извършва само във Фавиняна, както и по западното крайбрежие на остров Сардиния.
Всъщност днес терминът „mattanza” (матанца) се използва много често и като определение за периодите на особена жестокост и кръвопролития във войните на мафията. През 1958 година се заговорва за пръв път за т.нар. mattanza на Корлеоне, или за войната за надмощие в градчето до Палермо, известно като леговището на Коза ностра. Над 70 убийства в рамките на 5 години биват извършени тогава.
Днес Япония е основният купувач на риба тон от Италия, тъй като изкупува 90 на сто от наловената риба. Това означава годишни печалби от 100 милиона евро за Апенините. Прясната риба тон струва на едро около 40 евро на килограм, докато замразената риба – около 12 евро на килограм.