ТУРИСТИЧЕСКИ ОФЕРТИ Политика Бизнес Папараци Случка Пишат за нас Интервю Профил Куфар Специално L'ITALIA IN BULGARIA Фотогалерия Нашите съвети

Приятели

Креативната директорка на Gucci Фрида Джанини е душата на групата. Фрида е истинска жена, сложна и борбена, във вечно търсене на равновесието между кариерата и любовта. Фрида е висока, слаба и русокоса. Тя е точният стереотип на дизайнерката, така добре описана в „Дяволът носи „Прада“. Всичко е толкова добре изчислено при нея, че направо ти спира дъхът. Зад тази жена се крие професионалистка, която надживя един гений (Том Форд) и трима главни изпълнителни директори (Доменико Де Соле, Марк Лий, Патрицио ди Марко).

Симоне Маркети

Когато сте била на 14 години, майка Ви, която е била учителка по италиански език, Ви е изпратила да учите в класически лицей. А Вие самата сте чувствала, че сте родена за художествения лицей...

Да, трябва да тръгна от детството ми...и да си спомня цветните фулмастери на масата на баща ми, който беше архитект. Всички ми казваха - не ги пипай, не ги взимай...а аз, разбира се, правех обратното. Казах си: ок, този лицей ще го завърша, но не искам повече нищо да ми се казва. Още в четвърти курс в гимназията обикалях насам-натам, за да се информирам за училищата по изкуство, както и за следгимназиалните курсове.

Решителността е Вашата печеливша карта. Днес всички признават успехите Ви и печалбите, до които доведохте групата „Гучи“. Но как стигнахте до тук?

Работата е като люлка. Важното е да останеш винаги на повърхността и да вървиш напред по собствения си път. Най-трудното за мен беше преходът към креативен директор на „Гучи“.

Животът ми беше тотално объркан - много повече работа, много повече хора, които управлявам, многобройни ангажименти....И освен това - трябва винаги да си в максимална форма за пред медиите. Бях като дестабилизирана. После обаче, както става с всичко, свикваш и с това.  В началото бях уплашена, но щом базата ти е здрава и стабилна, нещата си идват като от само себе си.

Най-хубавият момент беше, когато представях първото ревю конфекция в Ню Йорк. Напрежението беше страхотно - това беше първият ми път извън Италия, Том Форд беше напуснал сцената, беше пълно с американски журналистки....Накрая обаче всичко мина толкова добре, че си казах - щом успя сега, значи можеш да бъдеш спокойна.

Днес обаче нещата са по-сложни заради икономическата криза, която настъпва в пазара на лукс. Какво ще посъветвате жените, които трябва да купуват по-малко, но по-добре през 2009?

Икономическата криза е само в началото. Вълната от удара тепърва предстои да дойде. За жените, които се обличат в „Гучи“, вече имам доста точни идеи. По моето мнение клиентите на марката ще се стремят все повече към специални, скъпоценни и уникални неща. С една дума, неща, които ги идентифицират. Сега например черният кашмир с копченца отпред може да се купи в скъп магазин, но не и в „Гучи“. При нас се идва, за да се купи продукт, който „крещи“ от уникалност, защото е като икона. Колкото и да е абсурдно и въпреки кризата, ще се премине към едно ниво на още по-луксозни и скъпи продукти.

Вие как успяхте да помирите модата и приходите?

На първо място с характера ми. Днес несигурността за един дизайнер не се приема изобщо. Смятам, че съм решителен човек - с цялата крехкост, която се допуска в този случай обаче - с всичките гастрити, дерматити и безсъние, които са последицата.

Вярвам в това, което правя и съм първата, която признава грешките си. Днес обаче мнозина забравят, че в една голяма компания е необходимо наличието и на интелектуална честност. Трябва да говориш, да водиш диалог, да реагираш с другото лице на компанията, т.е. с главния изпълнителен директор. Трябва да го въвлечеш и спечелиш, да се влюби в идеята ти. Трябва да се сгорещи с твоите емоции, за да може да ги продаде на всички.

А как върви личният Ви живот?

Хубав въпрос, но нека да отговоря така. На първо място трябва да имаш късмет, че до теб се намира интелигентен човек, който разбира, че животът ти еволюира. Когато се запознах с мъжа ми, вече пътувах много и работех в групата „Гучи“. С времето обаче стана така, че едва върнала се в къщи, ce хващах за телефона с часове. Той ми каза - ок, когато се връщаш в къщи, освен ако не става въпрос за спешни неща, нека да се опитаме поне да вечеряме заедно. Нека да имаме и наше пространство, а след това, ако искаш, се залавяй пак с телефона. Трябва да призная, че да се върна към нормалния живот, пък било и за един час, ме успокоява и ме прави по-уравновесена.

Държа много на дома си - малкото пъти, когато съм вкъщи, обичам да готвя, да организирам вечери, да каня приятели. В тези моменти съм цялата отдадена на съпруга ми.

Интервюто се публикува с разрешението на Repubblica.it.

горе назад