ТУРИСТИЧЕСКИ ОФЕРТИ Политика Бизнес Папараци Случка Пишат за нас Интервю Профил Куфар Специално L'ITALIA IN BULGARIA Фотогалерия Нашите съвети

Приятели

На 3 януари Михаел Шумахер навърши 40 години. Той вече не е състезател от „Формула 1“, а суперпенсионер - богат, реализиран, ангажиран. Живее на 15 минути от летището на Женева. Негови съседи са Дейвид Бауи, Атина Онасис, Ален Делон, София Лoрен, Ернесто Бертарели и Ингвар Кампрад (собственикът на Ikea). Шуми пазарува месо не в бутиците, а в супермаркетите от типа hard-discount  "Aldi". Шумахер напусна „Формула 1“ през 2006, за да се качи на обикновени мотори и коли.

 

Емануела Аудизио

Липсва ли Ви адреналинът?

Не. Не е необходимо да се движа с максимална скорост, за да живея добре. Не съм дрогиран от завои и надминавания. Бързото каране ме развлича, но само толкова. Не и задълженията - тях не ги понасях, тежаха ми разписанията и ангажиментите. Исках свободата да решавам сам времето и ритъма в живота си.

Добро постижение...

Добро, но съм си го спечелил. Всички ме питат какви проекти имам за бъдещето. Ами откъде да знам? След 16 години на състезания не изпитвам носталгия към професията. Не че съм преминал от пълното към празното, все още поддържам активност, обикалям света, имам срещи, отговорности... Сега обаче се наслаждавам на вечерите у дома със семейството и петте ми кучета.

Кой би казал, че ще стигнете до това...

Животът е един единствен и трябва да си го живееш. Аз обичам компанията, не съм единак. А за да играеш на футбол, са необходими приятели.

Една бира, картофи - пред камината.

Да, пред телевизора. С пура, с кучетата наоколо. Не гледам „Семейство Симпсън“, предпочитам германската телевизия Dsf -спортен канал с много футбол и покер. Обичам да се правя на патриарх или на каубой, обожавам онзи вид човек, който живее сред природата, конете, тишината... Играя на покер с приятели, но умерено. Това са игри, в които се печелят максимум 40 евро. Понякога свършваме чак в 3 през нощта.

На 40 години какво Ви липсва?

Да не би да съм стар, добре съм, жалко само, че вече започвам да имам бели косми по главата си, може би ще ги боядисам. Имах късмет, доволен съм, но не ми харесват развлеченията в горещи места, тъй като не понасям слънцето. Предпочитал далечния Север, снега и самотната природа на Норвегия. При първа възможност играя и футбол, страшно ми харесва.

Пилотите мислят повече от другите за смъртта...

Всички би трябвало да мислят, дори да не се състезават във „Формула 1“. За мен смъртта на Сена през 1994 беше като удар по сигурността ми. Бях отчаян и шокиран. Как е възможно от един момент нататък да те няма повече? Всичко свършва в един миг. След трагедията със Сена отидох веднага да си направя завещанието, преди това никога не бях изпитвал нужда. Ако си от моя занаят, не мислиш много за смъртта, в противен случай е по-добре да вървиш пеша.

Вие с брат Ви Ралф се състезавахте и в деня на смъртта на майка ви...

Не беше хубав момент, но в моя занаят съществуват и задължения. Трябва да почиташ и собствената си професия, въпреки че в някои моменти на човек му се иска да бъде на друго място. Не бях щастлив, но гледах напред спокойно. Тодт и другите от „Ферари“ ми помогнаха. Беше взето решението да се изключи радиовръзката, така че бях сам със себе си. Карах и спечелих. Има време за всичко, включително и за болката и за това, да се чувстваш зле.

Обичате ли да карате по пътищата?

По швейцарските пътища, защото са подредени. Само дето ме спират.

За автографи ли?

Не, по-често за превишена скорост.

А ако кара жена Ви?

Спокоен съм, не й казвам „Дай на мене волана“. Корина е добра, след 18 години все още се чувстваме много добре заедно, обожавам я, въпреки че се случва да се караме.Харесвам хармонията у нея, тя е прекрасна майка, отворена и модерна жена.

Интервюто се публикува с разрешението на Repubblica.it.

горе назад